I got my red vag on tonight…

5 Ноем

lana biatch

Kiss me hard before you cum
Summertime madness
I just wanted you to know
That, baby, you’re a corpse

I got my red vag on tonight
Dancing in the dark like a Bjork’s clone high
Done my pubic hair real drag queen style
High heels off, I’m feeling a whore

Oh, my God, I feel it in the air
Telephone wires above are sizzling like a dick
Honey, I’m on fire, I feel it everywhere
Nothing scares me anymore

(7, 0, 3, whatever)

Kiss me hard before you cum
Summertime madness
I just wanted you to know
That, baby, you’re a corpse

I’ve got that summertime, summertime madness
S-s-summertime, summertime madness
Got that summertime, summertime madness
Oh, oh, oh… kill me

I’m fearing electric therapy
Cruising down the loony goin’ 10 to 6
Got my bad baby by my bipolar side
I know if I puke, I’ll die happy tonight

Oh, my God, I feel it in the air
Telephone wires above are sizzling like a dick
Honey, I’m on fire, I feel it everywhere
Nothing scares me anymore

(1, 2, 3, 4)

Kiss me hard before you cum
Summertime madness
I just wanted you to know
That, baby, you’re a corpse

I’ve got that summertime, summertime madness
S-s-summertime, summertime madness
Got that summertime, summertime madness
Oh, oh, oh… kill me

I think I’ll miss brains forever
Like the stars miss the boose in the morning sky
Later’s better than sober
Even if you’re gone I’m gonna drink (and drive, drive)

I’ve got that summertime, summertime madness
S-s-summertime, summertime madness
Got that summertime, summertime madness
Oh, oh, oh

Kiss me hard before you cum
Summertime madness
I just wanted you to know
That, baby, you’re a corpse

I’ve got that summertime, summertime madness
S-s-summertime, summertime madness
Got that summertime, summertime madness
Oh, oh, oh

Advertisements

Тубата е новата глобална психиатрия

8 Окт

Откакто YouTube, а и голяма част от мрежата, въведе така наречените топ (водещи) коментари, светът е едно още по-болно място. Ето какво открих само за двайсетина минути джиткане на клипове…

This album has always made me feel like I wanted to lather myself in syrupy heroin and crawl back into the womb and eat cotton candy and just be a little heroin fetus guy. I am not sure if other people are affected in this way.
WillHerndon Преди 1 седмица 15

this logo reminds me of black mesa and half life
Golemoid Преди 2 седмици 13

Водещи коментари

This was his goodbye sesion.. He asked for decorations as a funeral.. You can hear at a certain point a huge sigh of relief.. He was done, but happy (in a way)…
djrex530 Преди 2 години 13

Cobain’s face in 4:49 talk’s everything about life
tenCzopek Преди 4 месеца 9

Remember when MTV wasn’t all about pregnant teenagers? :)
CvetCvet1 Преди 2 дни 95

The breath he takes at 4:48 is the most beautiful part of the song for me.
plasmaface01 Преди 2 дни 21

Водещи коментари
You have two cows. You form a band, wear black uniforms and put a rune on your T-shirts
weishauptogram Преди 2 години 11

i was so frickin innocent ,and you framed me a billion times.
LivingDead53 Преди 8 месеца 5

Водещи коментари

Death in June isn’t a nazi band, like Nietzsche wasn’t a nazi philosopher. Listen and read them closely. It’s better than listen your own hate… And if you continue to see facism and nazism in wathever you see, maybe it’s not really serious, you just need a brain.
CosmikBay Преди 3 месеца 35

He’s not a nazi, nor is he confused. But he likes to confuse weakminded people. People like you.
skalberg242 в отговор на neroodio (Показване на коментара) Преди 2 месеца 6

Водещи коментари
:,) it’s so fucking beautiful. It makes me want to punch a fetus!
The3ggman1 Преди 7 месеца 15

Подаръците, които не получих тази Коледа

31 Дек

хипстърски НЛО пуловер

 

чорапи Volcom за домашен куклен театър

 

очила с рамка-пълнител (+ цветни мастила)

 

Gorillaz играчка, в случая – Нудъл

 

винтидж кийборд WASP

 

колие-мозък

 

чанта Бисквитеното чудовище

 

свеж инди албум, в случая – Grimes

Halloween Sick Indie Movie Box

29 Окт

I’m in lesbians with you.

13 Май

 vs. the World

sFF ’11

2 Апр

Като погледна последните две години серизоно се замислям да се прекръстя на Митко Доброволеца. Не за друго, ами явно не ми било писано да получавам заплата. Та така и с тазгодишния София Филм Фест. Якото е, че експириънсът винаги си заслужава!

Сега за феста… Имаше откровени провали като неизлъченият Пина на Вендерс, водещ се и гвоздей на програмата. Колкото до филмите, очакванията ми за съвременни шизо атаки бързо се изпариха от астероидния дъжд клишета, който уби интереса ми към масово кино за поне година напред. Оценката е субектвина и ограничена от немногото време, прекарано от моя милост в киносалони. Предвид чутите мнения съдя, че се намират и доста порядъчни продукции (Тилва Рош примерно). Ето някои от приятните изненади:

La Posesión (1981) – децибели женска истерия, кубици кръв, пипала, пипала и пак пипала. Най-болният филм, който съм гледал в бг кино! Съответно, най-дебилната публика евър… Защото да си изсмееш червата по време на сцена с помятане+повръщане върху остатъци от прясно мляко си е най-малкото поза. Не, мацки в залата, никой не очаква от вас синхронно пищене, просто си трайте. Иначе филмът се води артхаус хорър, сниман е в Западен Берлин и е инспириран (освен от Полански и Кроненберг) от развода на режисьора (Жулавски). Що за жена ще да е имал, не се наемам и да гадая. Интересува ме единствено Изабел Аджани, която е жива икона и вече окончателно се убеждавам, че французойките са най-красивите същества на планетата (начело с Ева Грийн!). Тъмен ореол витае около лентата, щото, видиш ли, Аджани се опитала да се самоубие след като я била гледала…

Подслон (2010) – след като спечели голямата награда на публиката, реших да му дам шанс, та чак си платих и билета. Още интро песничката на Морфин ме спечели и, като не броя първите двайсет  и последните пет минути, нещата бяха някак култови. Да заковеш сюжета, използвайки двойка пънкари, звучи максимално ръждиво за възрастовата аудитория на Loop, но като цяло е насърчително за бг филм. Сценарият и сценографията рулират, още повече персонажите. За девойката Къртни съм на сто про, че сме имали заедно часове по полски… върви, че разбери!

Winter’s Bone (2010) – a.k.a. Зимен дар (Серизно, това не беше ли нещо на Дисни?). Суровите Озарски планини, русо мъжкаресто момиче с луда майка, издирван баща и малко братче и сестриче, които да храни. Прибавяме в картинката една висяща над семейното огнище ипотека и нещата направо намирисват на Майкъл Мур. Домързяло го е. Като се абстрахираме, че режисьорката има фетиш към кокали  (предният й проект се казва Down to the Bone) номинациите за Оскар както никога добавят дозата популярност, необходима ни да му отделим нещо повече от пренебрежителното „инди“ заплюване. В кратце нещата се свеждат до клаймакс, представляващ жени накачулени на дървена лодка посред зима (нема да е лято, де) и кадри на рязане на ръце с трион. Наистина не е приятно да чуеш реплика от рода на: „Баща ти би искал да направиш това“, след което да се очаква да напъхаш китките му в торба за веществени доказателства. Ето ти спойл на проазия! Ако не стана ясно, филмът става. 

Black Swan (2010) – добре, че не съм фен на вестинк Култура, щото вероятно щях да плювна ей такъв „сапунен мехур“ (да съм им в тон с речника): “Черният лебед” е романтично-психоаналитичен лабиринт от парадигми: сън-факт, фригидност-либидо, дисциплина-порив, грях-невинност, артист-роля…“ Как не бях се замислял, баси!? Първо ще отбележа, че бях от малцината фенове на Аранофски, заебали торентите и търпеливо дочакали кино-премиерата в родно кино (разбирай НДК, зала 1 с псевдоним Оглушителна). Дори се наложи да вляза нелегално в залата. Получих ли си оргазма, ще попитате? Не бих казал. Но и не съжалявам. Първоначалното ми разочарование от клишетата в сюжета още същата вечер отстъпи на отекващите мотиви от Чайковски (хвала на Клинт Мансел!), както и на малкото ноар сцени от филма. В тази връзка продължавам да се питам, аз ли съм сбъркан или Натали Портман е банално скучна като бял лебед (и да, говоря метафорично)? Останалият каст… на кого му пука!? Колкото до Аранофски, изгледал съм му цялата филмография и май няма да надскочи Пи, който буквално бърка в мозъка.

Манчестър Юнайтед от Свищов (2010) – какво става като съберем Стефан Вълдобрев с Ман Ю? Чисто и просто имаш пълна зала с актьори и фенове, тук-таме по някой редовен зрител. Забавно беше да видя Камен Донев, Иван Бърнев и дори Христо Мутафчиев, живнал и с патерица. Филмчето радва и определено има силни моменти, най-вече времетраенето – 55′ синтезиран абсурдизъм по нашенски. Самият Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед си изплака очите, чак залата наводни.

…следва филмовата баластра от откровено шит продукции:

Copacabana (2010) – какво може да предложи филм с главна героиня Бабу? Изабел Юпер, защо, защо? Не знаеш ли колко си божествена!?

127 Hours (2010) – за щастие не и 127′ лента… Типичен филм-мъчение с рейтинг 8.0 в imdb, доказателство за мазохизма на американската публика, която с ксенофобска оригня преглътна и Бедняка милионер. Дани Бойл, бъди пич и се върни на Ървин Уелш и Алекс Гарланд! Колкото до Джеймс Франко, боже!, не само го поканиха да води оскарите, ами и му лепнаха номинация.

Beautiful (2010) – или както го превеждат у нас, Бютифул. Фен съм и на Babel, и на 21 Grams, обаче този не ме грабна. Изгледах го насила и заобиколен от девойки, възклицаващи: Хавием, Хавием! Ей такива филми хващат майка ми, да бях отишъл с нея, ама нейсе…

Маjкi (2010) – ето как НЕ се прави филм: три истории в различни македонски селища, без обща сюжетна точка, наречи го триптих, като последната история заема 70% от лентата и си е чиста проба документално кино. Ще го кажа и така – върнах се в часовете по криминалистика, когато нищихме темите за оглед на труп и лафехме за Тед Бънди.

The First Grader (2010) – Кения, пост-колониализъм, адски изнервящо кретеноидно старче, което би минало под камион само и само да го вземат в селското псевдоучилище за малолетни. Не позна, липсва педофилски дискурс. Честно казано не си причиних финала. Not my cup of tee, колкото и снобски да звучи.

Край (2010) признавам без бой, руското кино не ми понася открай време. Забравяме за Тарковски, той не подлежи на класификации. Да се спрем на Алексей Учитель, който определено има име на гуру. Обаче да направиш филм за локомотиви, които се държат по-човечно от героите, някак ми се вижда деградиращо. На леля ми, като отколешен русофил, й понесе (въпреки/заради немската бира в кенче, която мчакаше през 123-те минути прожекция).

animalism vol.1

10 Март