Лице

Декември е баси депресарският месец, нали? Да, ама не съвсем. Тъкмо по това време светът се прибира в гримьорната и си оглежда физиономията, дали си е същата. И е, и не е. Кого да попитаме? Американците, разбира се!

Новото лице на Америка е Марк Зукърбърг. Изборът е на списание ‘TIME’ и статията на редактора Ричард Щенгел започва с… Вирджиния Улф. Имаме галактически паралел –  между 1910 и 2010. Идеята – времена на промяна в човешкия характер. Не думай! Век по-късно може би ще се цитират прозрения като това: „Фейсбук е третата по големина страна на земята в момента и със сигурност притежава повече информация за гражданите си, отколкото което и да е правителство.” Дам, а пък Социалистическа република Скайп и Кралство Ю Туб водят вечни борби с троянските нашествия на племето Спам… Звучи като неиздаден учебник по История на XXI век.

Но какви личности ражда 2010? Защото списанието има една свръхамбициозна цел и тя е да портретира изтеклата година в рамката на един от своите броеве. Това не винаги е лице, но като че ли е за предпочитане. По-интересните отличени през годините са Ганди, Хитлер, Сталин, Кралица Елизабет II, Мартин Лутер Кинг, Горбачов… От 99-та насам обаче няма „мъже” и „жени”, а ‘person(s) of the year’, като се започне от Джеф Безос (основателя на Amazon) и се стигне до Зукърбърг, негова осъвременена версия. Личности или продукт? В крайна сметка лицата са за предпочитане, cover-ът го доказва. Да не говорим за човека, разминал се на косъм от славата да му гледаме порите фронтално. Все пак, кой не е чувал за Джулиан Асанж? Шегуваш ли се бе, виж т’ва –> http://www.viceland.com/blogs/bg/archives/1835 (любимите Vice).

…а пък fb също е с нов облик, check it out! (ако не ти се плете гоблен или брои мухи, но дори и тогава е за предпочитане да си дръпнеш The Social Network, най-малкото заради убийствения саундтрак на Трент Резнър)

ENTER THE VOID

За режисирането като цел или за Гаспар Ное, за когото граници не съществуват.

Enter The Void, също като предшествениците си (Необратимо, Сам срещу всички), спокойно може да се радва на определението ‘disturbing’. Не толкова заради close-up-а на еякулиращ във влагалище пенис или пък на траш сцената от тип Trainspotting, в която тялото на героя като в менгеме се е компресирало около лобното клекало. По-скоро заради цялостното усещане за насилствено воайорство, за привързване с неонов “предпазен” колан за ролъркостъра на токийския ъндърграунд и неговите проекции в макетната шизофрения на душата, освободена от условностите на материята. За Каспър иде реч. И не съвсем.

Преобладаващи цветове са цикламеното, електриково зеленото и тюркоазеното (цветът на 2010), хибриди по-близки до HTML код, отколкото до светата троица RGB. От тези реагенти Ное забърква своя коктейл Негрони. Истинско мъчение за окото са пулсациите на светлина, с която най-синтетичния космополис (Токио) е предозиран. Е, да, режисьорът си пада по 3D изживяването Аватар и не го крие. Още по-малко крие залитанията си към Tron, може би най-споменаваният филм в интервютата му във връзка с проекта. Приемствеността в случая е повече от окей, чиста проба катализатор на идеи, коя от коя по-болни…

Разбира се, в центъра на гравитацията (доколкото я има) са наркотиците.

Концептуално филмът е изграден като ДМТ “трип” и изобщо те кара да се замислиш какво е да умреш напушен и не е ли Гаспар Ное леко нещо сбъркан. Ето за какъв човек иде реч: “Още като тийнейджър бях любопитен, пушех джойнти, взимах ЛСД, по някоя гъба от време на време, без да съм бил вманиачен или някакъв експериментатор. Но от мига, в който реших, че ще направя филм, показващ халюцинации, тогава бях на 23-24, започнах да взимам наркотици, за да предизвикам образи, които да използвам в този бъдещ филм.” Всичко изисква опит, както се казва. И ако заглавието звучи фамфарно и комерс за непросветените в тайнството на Лиъри, Бъроуз & Co. ето едно флаш тълкуване: “При по-силни дози е характерно т.нар. преживяване в “Празното пространство” ( The Void ). Обикновено тогава човек се оказва сам, често на тъмно място (или просто липса на понятие за светлина), с оставена представа за това кой е, как се казва и т.н. Изчезват реалните представи за света и правила в него. Може би почти никой не обяснил с думи какво представлява това преживяване.” С думи може би не, но с над два часа кинематографично изживяване на ръба на търпението и трезвостта. Само дето надписът ENTER и този път не е за всеки!

Трябва да се каже още нещо (този път за феновете) – no surprises, отново реминисценция на Кубриковия 2001: Звездна одисея, вече и като водеща матрица. Колкото до сюжета и героите, коментарите са излишни: “През цялото време се опитвам да докажа, че животът на главния герой не е изцяло безсмислен. И показвам преживяванията на един малък бозайник сред милиони други бозайници. Често животът се свежда само до едно много травматизиращо преживяване.” Във всеки случай хич не ми пукаше за героите по време на филма. А пък на върлите почитатели на Тибетска книга на мъртвите може да спре да им пука и за душите на мъртвите, пък даже и за самата книга. Нека не си правим илюзии. Концепцията си е концепция, реализацията – съвсем друго животно. За него няма клетка в зоопарка.

Натаниел Браун и Паз де ля Уерта във фотосесия за списание V

Цитатите са от интервюта на Гаспар Ное със списание Vice: ЛЕЛЕ, ТОВА Е ТОЙ, ОТНОВО – Отново с Гаспар Ное след Enter the Void – Vice Magazine

срязване на пъпната връв

или 80 години Годар